Винена култура

България е наследила богати традиции в производството на вина. Множеството археологически находки, които са били открити дават основание на учените да смятат, че прародината на виното и именно тук, в нашата страна.

Според специалистите към момента в България се наблюдава добра винена култура, която продължава да се развива. Нличието на добра винена култура е от голямо значение за виноприозводителите, защото за да може да се промени възприятието на хората да пият качествени вина и да не се влияят само от цената им, е необходимо да се положи максимално усилие да се популяризира виното и винената култура. Същевременно това ще даде положителен тласък на отрасъла в бъдеще.

Описание на почвено-климатичните условия и сортова структура на лозята

България разполага с отлични природно-климатични условия за отглеждане както на международни, така и на традиционни местни сортове лози. Климатът в страната е умерен с топло лято и сравнително хладна зима. Сумата на годишните валежи е между 470 и 953 л/кв.м. Средната температурна сума, необходима за лозата е между 3500 и 3700°С. Почвите са разнообразни - канелени и сиви горски почви, хумусно-карбонатни, излужени черноземи и алувиално-ливадни, включващи и дълбоки, и плитки песъчливи почви. Те са изключително благоприятни за развитието на лозата, за доброто узряване на гроздето и за получаването на качествени бели и червени вина. Климатът, релефът и разнообразието от почви предлагат много добри възможности за лозарството и винарството.

Червените винени сортове представляват 58%, а белите винени сортове - 42%. Сред

червените с най-голям дял са Памид – 16%, Каберне и Мерло – по 14%, Гъмза -4%, Широка мелнишка лоза – 3%. Сред белите с най-голям дял са Ркацители – 14%, Димят – 7%, Червен мискет – 6%, Мускат Отонел – 5%, Шардоне – 3%, Юни блан, Алиготе, Ризлинг, Траминер – по 1%. Интересът на производителите през последните години е насочен към сортовете Сира, Каберне фран и Пино ноар.

От така изброените винени сортове традиционни български са:

• Мавруд – висококачествен червен, отглеждан от дълбока древност, разпространен предимно около Пловдив и Асеновград;

• Гъмза – стар местен, познат и в други страни под името Кадарка - основен сорт за Северна България;

• Широка мелнишка лоза – висококачествен червен, разпространен около Мелник, развива най-добре качествата си в югозападна България при температурна сума над 40000С;

• Памид – много стар местен червен, в миналото е бил най-масовият за Южна България;

• Димят – много стар бял сорт, разпространен основно около Варна и Бургас;

• Мискет Червен – отглежда се от дълбока древност.

Като резултат от процеса на хармонизация на националното законодателство с изискванията на европейските регламенти от 2002 г. в Р.България е въведен пълен контрол върху засаждането на винени сортове лози. Като способ за възстановяване на лозарския потенциал към държавния контролен орган в сектора е изграден Национален резерв от права на засаждане на винени сортове лози. С промените на националното законодателство са създадени условия за преструктуриране и обновяване на лозовите насаждения. Насърчава се запазването на разширяването на масивите, заети с традиционни български винени сортове лози.

През последните години сме свидетели на изграждане на малки винарски предприятия с прилежащи към тях собствени лозови масиви по примера и по подобие на френските шата. Основните сортове в новите лозови масиви са световно известните: Каберне Совиньон, Мерло, Сира и Пино ноар, а от местните сортове особено място заема сорт Мавруд със своите клонове.

Лозаро-винарски райони

България е разделена на 5 лозаро-винарски района: Северен, Източен, Югозападен, Подбалкански и Южен. В България са обособени 2 района за производство на регионални вина: Дунавска равнина и Тракийска низина. За производство на качествени вина с гарантирано и контролирано наименование за произход са очертани 51 района.